Обща информация за гликемичния индекс

Гликемичният индекс измерва качеството на въглехидратите в храните. Той маркира физиологичната реакция на тялото спрямо различни храни, или с други думи, определя влиянието на храните на база грам въглехидрати върху нивото на кръвна захар в тялото.

Гликемичният индекс се измерва по скала от 0 до 100, която отразява  колко бързо се разграждат въглехидратите от храната. Максимумът на скалата показва реакцията на тялото на здрав човек спрямо чиста глюкоза, сутрин на гладно. Да, стойностите на ГИ се тестват върху хора в лицензирани лаборатории. Максимумът на скалата не означава, че няма храни с по-висок гликемичен индекс. Пример за такава е жасминовия ориз, чийто гликемичен индекс е 109! Стойност на ГИ от 70 показва, че колебанието на кръвната захар към порция бял хляб например, ще представлява около 70 % от ефекта на чистата глюкоза.

Високият гликемичен индекс е със стойност над 70. Среден ГИ е между 56-69, а нисък ГИ е със стойности под 55.

На око, човек трудно може да определи дали даден продукт е с нисък ГИ. Затова се използват таблици с резултати от официални изследвания, които да помогнат при определянето. Човек би решил, че динята е много полезна и не би вдигнала много кръвната захар, но реално динята е с висок ГИ и не трябва да се прекалява с нея. Справка за храните с нисък гликемичен индекс може да си направите тук. След няколко търсения из подобна таблица, човек лесно започва да се ориентира и да запомня стойностите на ГИ на най-често използваните продукти.

Източник: www.sxc.hu

Идеята зад храненето с храни с нисък гликемичен индекс е тялото да се засити за по-дълъг период от време без да се създават резки пикове и спадове на кръвната захар тьй като храните с нисък ГИ се разграждат бавно в тялото и кръвната захар се покачва и спада бавно. По този начин се елиминират пристъпите на глад и неконтролируемо преяждане.

Храненето с бързи въглехидрати, с храни с висок ГИ, предизвикват тялото да отделя повече инсулин, което от своя страна води до повишаване на нивата на мазнини в кръвта. Това са фактори, които отключват редица заболявания и възпаления.

Диета с ниски стойности на ГИ е задължителна при диабетиците (диабет тип 1 и 2) и е подходяща за хора страдащи от затлъстяване, метаболитен синдром, със синдром на поликистозните яйчници (СПЯ), хора предразположени от диабет, в преддиабетно състояние, с хипогликемия, с високи нива на кръвна захар или триглицериди, с ниски нива на „добрия“ холестерол, както и за хора, които искат да водят здравословен начин на живот.

Източник: www.sxc.hu

Храни с нисък гликемичен индекс са бобовите растения, макаронените изделия, овес, ръж, зърнените растения, повечето плодове и зеленчуци.

Не е задължително да се консумират само храни с нисък ГИ. Ако се комбинират храни с нисък и висок ГИ, реакцията на тялото е като към храни с нисък ГИ.

Диетата според гликемичен индекс може да изглежда на пръв поглед сложна за спазване, но е един разумен избор, който всъшност може с лекота да се изпълнява и да се превърне бързо в начин на живот. Необходими са една доза знания, желание. Адаптацията идва бързо и от само себе си, а човек започва да влага друг смисъл, истинският, в думата „диета“.