Артишок
Артишокът е много интересен стъблов зеленчук.
Принадлежи към семейството на магаршкия бодил. От него се ядат меките части на неотворените цветни пъпки и остатъчното стъбло. Събира се преди да порасне до степента, в която се формира цветето на класически бодил. Има приятен пикантен вкус.
Италианците са тези, които го култивират успешно и разбира се в Италия артишокът е много популярен. Когато е сезонът на артишокът, през късната зима и ранна пролет, той става основна част от кухнята на италианците. Много е разпространен в Рим и Лацио като част от еврейската култура.
Артишокът има много разновидности и размери.
Най-големите глави на артишоци излизат на върха на стеблото. Италианците ги наричат “la mamma”. По-малки от тях са вторичните глави, които излизат по-късно под главната глава – “figli” или деца. Най-малки пък са тези, които излизат най-долу на стеблото и излизат последни – “nipoti” или племенници.
От артишока може да се яде нежната месеста част от основата на листата (останалата част на листото е много твърда), както и сърцевината в основата като преди това трябва да се махне мъхеста част в основата на пъпката, която в последствие ще израсте в цветето на бодила (тази част се преглъща много трудно).
Артишокът може да се свари цял и да се яде като предястие с подходящ сос или винегрет. Може да се пълни или да се задушава, а също така да се консервира за бъдеща употреба в антипасти. Много младите артишоци могат да се ядат сурови, много ситно нарязани.