Mind the gap! Анкх Морпорк на живо!

Cambridge

Mind the gap! Mind your head please! Mind the step! Ето тaкива изречения се чуват из метрото, виждат се изписани по стените из Лондон и изобщо изпълват разстоянието между ушите! Кара чужденецът в мен, стъпил на лондонска земя, да се замисли и да започне да обръща внимание на малките детайли, които правят Лондон по-приятен и привлекателен, и ако е възможно да ги пренесе в малка България.

Много неща ми харесаха в Англия. Хората са изключително любезни, отзивчиви и гледат позитивно на живота. По сто пъти на ден сигурно чувах “Thank you!” “Sorry” “Excuse me”. Толкова просто нещо е да кажеш благодаря, моля, извинявай, а създава толкова положителна енергия.

Там никой не се бута, с изключение на “туристен”! Всеки спокойно си чака реда на опашките, никой за никъде не бърза и не припира, освен естествено в метрото, където се нагледах на тичащи по ескалатора хора. Но и за тичането си има ред.

Метрото ми е влязло в главата. В него можеш да видиш всякакви хора, хора от различни националности и култури, туристи, лондончани, работещи хора, хора с вратовръзки и костюми – много са, хора, които без смут се гримират или се пръскат с дезодорант. Междувременно отношението към човека е такова, че на всеки да му е приятно и комфортно.

Харесаха ми къщичките в провинцията. Когато слязох на летището в Лутън, първото нещо, което видях беше провинцията и тотално се влюбих в нея. Симпатични къщички и имения, направени в един стил, с тухлена фасада, малка оградка и китна градинка. Радост за окото. Изобщо в Англия думата градоустройствен план явно има смисъл и хората, когато строят нови сгради гледат да запазят единен облик. Тухлените им фасади са си направо запазена марка.

Освен облика на града, пазят и всички гадинки, които живеят в него и извън него. Защитават животинските видове и се грижат те да живеят в максимално естествена за тях среда. Нагледах се на патки, лебеди, зайци, катерици, кончета, понита, и какво ли още не. Нагледах се на природа, на подкастрени дървета, на окосени, тучни зелени поляни и градини.

Хареса ми въздухът в Лондон. Беше чист, без мирис на изгорели газове. Но и това има с какво да си го обясня – за да влезеш в града с кола, плащаш огромни суми. Хората разчитат да ползват метро и влакчета и така стигат до работа бързо.

 Хората са скромни и не демонстрират благосъстоянието си. Англичаните просто имат различен манталитет, по-добър от българския. Те не могат да си представят някой да шмекерува. Други са. По-силни са.

Ако има една опашка за билети и се отвори втора, няма всички да се втурнат към свободната. По скоро ще усетиш потупване по гърба и ще ти напомнят да отидеш на новата празна опашка, защото е твой ред.

За жалост българина още от прага на летището или границата забравя за добрите си маниери и започва с муймунджулъците. А в чужбина е друг или поне се опитва. Жал ми е.

Лондон определено има какво да покаже на туриста. Красиви сгради, кръчми на по 400 години, забележителности, забележителности и още забележителности, бутикови магазини и вериги за всеки джоб, модерни небостъргачи и запазен стил!